* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
без баща, Станка, без майка,
на брата да си слугува,
тежки неволи да търпи.
Искаха Станка, искаха
от много села богати -
ниде я брат й не даде,
ниде я снаха не пусна.
Вов една света неделя
рано е Станка станала,
помела равни дворове,
кога помета да фърли,
дочула Станка музика,
музика, още тупане.
Бързо се в кащи върнала,
па на брата си казала:
- Байно ле, байче Иване,
коя ли мома честита
сас тая сватба болярска?
Брат си на Станка продума:
- Сестро ле, Станке хубава,
досега кришом вършихме,
отсега кришом не бива.
Тая е сватба за тебе,
болярска и чорбаджийска,
ала е глуо момчето,
ала е глуо и немо.
Викнала Станка да плаче:
- Като съм клето сираче,
защо ме, Боже, наказа?
Кога е Станка излела
сватбата да си посрещне,
какво е чудо станало -
момчето проговорило.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010