* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Най е злочесто на света
дете сираче да остане,
както е Станка останала,
без майка Станка, без баща.
У брата си да слугува,
на буля да си домува.
Раснала е Станка, раснала
мома на двайсет години.
От съдя Станка искали
брат й си Станка не дава,
най са я скрошом сгодили
на друго село пратили,
за едно момче болярско.
Брат й на Станка продума:
- Ний те, сестричко, сгодихме
за едно момче болярско,
момче е младо хубаво
ала е глухо и немо.
В неделя ще ти сватбата
докато това издума,
Сватбари влизат във двори,
силом са Станка стъкмили,
силом й було сложили.
Викнала Станка да плаче:
- Боже ле, не стига ли ми да ходя
на света клето сираче,
а сега да ме оженят
за това глухо и немо.
Чудо голямо станало.
Момче на Станка продума:
- Не жали, Станке, не плачи,
до днес си била злочеста,
от днес ще бъдеш честита.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.