* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Най е злочесто на света
дете сираче да остане, (2)
както е Станка останала. (2)
без баща Станка, още без майка
на братови си дворове,
на брат си да слугува,
на буля си децата да гледа.
Расла е Станка порасла,
стана мома хубава
станала мома хубава
на осемнайсет години.
Отсъде хора доождале,
та са си Станка сакале. (2)
а буля не я давала.
Брат й я скришом сгодява
и в събота срещу неделя (2)
за едно момче болярско, (2)
богатско и чорбаджийско.
Момчето твърде хубаво,
ала е глухо и немо.
Рано е Станка ранила.
Сутринта в свера неделя.
Измела двори широки,
излязла вънка на пътя. (2)
пред порти да си премете.
Станка надолу погледна
какво се чудо задало.
Станка си на брат продума:
- Я излез, батьо, да видиш
какво се чудо задало,
каква е сватба болярска
и коя ли мома честита
за тази сватба болярска, (2)
болярска и чрбаджийска.
Батьо й си глава наведе
и си на Станка продума:
- Станке ле, мила сестрице,
сватбари идат за тебе.
Аз съм те скришом посгодил
за това момче болярско,
болярско и чорбаджийско,
момчето твърде хубаво. (2)
ала глухо и немо.
Викнала Станка да плаче:
- Пусто му остало имане,
и кога ми не е харото, (2)
харото като хората.
Та се на Бога помоли,
та си харо поприказва
и си на Станка продума:
- Не плачи, Станке, не тъжи.
Аз съм момче болярско,
богатско и чорбаджийско.
Тогаз се Станка съгласи
и було й на глава турнали
и си сватба заправили
три дни са яли и пили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.