* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без баща Станка, без майка,
на брата си да слугува,
на снаха си да робува.
Расла е Станка, порасла,
станала двадесет години.
Брата си Станка посгоди,
за момче младо, хубаво,
ела е немо и глухо.
Брата на Станка думаше:
- Днеска е, Станке, събота,
утре е Света неделя.
Измети равни дворове,
умий се и се оплети,
и бяло да се премениш,
се у свилена премена.
Утре ще дойдат сватове,
от друго село големо.
Хората доста богати.
Кога е било на заран,
сватове идат в Станкини,
пълен се двора напълни.
Станка сватове посрещна,
момче до Станка приближи,
и се на Станка усмихна.
Ала е немо и глухо,
не може и да продума.
Викнала Станка заплака:
- Боже ле, мила природо,
малко ли че съм сираче,
та и немо момче да водя!
Я ми дай, Боже, природо,
момчето да ми продума!
Като се Станка разтъжи,
момче й мило продума.
Много се Станка зарадва
сама си було сложила,
сватове си надарила,
сватове още кумове.
Тръгнали сватба голема
и Станка била щастлива
по живо, още по здраво.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.