* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
малка - на девет годинки,
бате й Станка кат сгълчи,
тя на буля си не казва;
буля й като я сгълчи,
тя на батя си не казва,
дан не им дирлика развали.
Раснала Станка, порасла,
хубава мома станала.
Станала рано в неделя,
замете двори широки
и си надолу погледна
и на бате си продума:
- Погледни, бате, надолу
каква се е сватба задала,
голяма сватба, болярска,
болярска и чорбаджийска.
Бате й Станке думаше:
- Станке ле, сестро хубава,
досега от тебе криехме,
но сега вече не можем,
тази е сватба за тебе.
Станка бате си думаше:
- Знаеш ли, бате, хората?
Знаеш ли, познаваш ли ги?
- Аз зная, Станке, хората,
хората - добри, заможни
и момчето добро - гиздаво,
ала е глухо и нямо.
Станка е вкъщи влязла,
двора се пълен напълни
със сватове, още кумове.
Кръстница Станка булеше,
Станка булата късаше.
Кръстница Станке думаше:
- Кумичке, Станке хубава,
защо ми късаш булата?
Аз не съм, Станке, виновна,
виновен е, Станке, батьо ти,
че той те скъпо продаде
за шиник жълти жълтици.
Станка си жално заплака:
- Не ми ли стига, Боже ле,
дето сираче останах?!
Никола Станке продума:
- Аз вече, Станке, говорих.
Николовите сестрички
от гърди наниз късаха
и го на Станка хвърляха,
а Станкиния стар свекър
със шиник злато изсипа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.