* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Останала Станка сираче
на братовата си врата.
Расла Станка, порасла,
станала двайсет години,
хора са Станка искали
през девет села в десето
за момче глухо и немо.
Брат и я дава и не дава,
а буля и настоява,
че тия са ора боляри.
Като са дошли сватове,
те си на Станка казали,
че момче е глухо и немо.
Викнала Станка да плаче:
- Боже ле, мили Божичко,
я ли съм само злочеста,
без майка и без баща да остана,
та да ме буля ожени
за момче глухо и нямо.
Тогаз е момче продумало:
- Не плачи, Станке, не жали,
че съм глухо и немо,
язе си, Станке, продумах.
Досега си била нещастна,
отсега ще бъдеш щастлива.
Като е чула свекърва,
със шиник жълтици излезла
и си е Станка затрупала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.