* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Тежко и горко, майко, е
дете сираче да остане,
както е Станка остала
без майка и без баща,
при брат си да домува,
на буля да слугува,
честичко да си поплаква...
Една ми сутрин в неделя
Станка е рано станала,
та си е двора измела
и си е сметта изхвърлила,
и се назад повърнала,
и си на брата продума,
на брат си - господарина:
- Брайно ле, батко брайно ле,
чия ли е тази честитка,
честитка, що е благатка?
Напред върви музиката,
а след нея - кръстницата,
кръстница було носеше
и си до Станка стигнала.
Кръстница було слагаше,
Станка си було хвърляше
и се на Бога думаше:
- Боже ле, вишни Господе,
ако съм ази злочеста,
от майка и от баща,
защо да се и оженя
за момче глухо и немо,
за момче, дето не любя?
Тогаз си кръстница казала:
- Не плачи, Станке, не тъжи,
ний не сме нищо виновни,
брат ти те скъпо продаде,
за една крина жълтици,
на момчето ни - глухото!
Та се на Богу смилило,
та си е момче продумало:
- Не плачи, Станке, не тъжи,
ние ще с теб да живеем!
Цяла се сватба развесели,
три дни яли и пили са,
и са се и веселили...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.