* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без майка Станка, без баща,
на братови ръце, на булини.
Раснала Станка, пораснала,
станала мома за сгледа,
кога се були скарали,
те на батьо си не казвали.
Една света неделя
станала рано заранта,
измела вкъщи и вънка,
излязла сметта да хвърля
и горе-долу гледаше,
когато е Станка видяла
голяма сватба идва,
болярска, баш чорбаджийска.
Станка се вкъщи спуснала
и на батьо си думала:
- Байно льо, бате Иване,
голяма сватба идва,
голяма сватба, болярска,
болярска, баш чорбаджийска,
коя ли мома честита,
коя ли булка ще стане?
Батьо на Станка продума:
- Станке ле, мила сестрице,
досега батьо криеше,
но сега скришно не бива,
скришно те батьо сгоди
за едно момче болярско,
ала е глухо и нямо.
Викнала Станка да плаче,
сватове двори изпълнили,
Станкини девет етърви,
тия си Станка прибулват,
Станка си глас виеше
и девет си булки скъсала.
- Бре Боже, бре мили Боже,
няма ли кой да ме отърве!
Нали е Станка честита
любето й продумало:
- Не плачи, Станке, не плачи,
нали съм аз при тебе.
Нейните девет етърви
свалили девет върви алтъни
и ги на Станка закачили,
от тая радост голяма,
че им девер продумал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.