* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
без баща Станка, без майка,
у брат си Станка робува
и на буля си слугува.
Расла е Станка, порасла,
мома на двадесет години.
Станала рано в неделя,
помела равни дворове,
като на пътя излязла,
пометък да си изхвърля,
голяма е сватба идела,
голяма сватба болярска.
Тя си в къщи отива
и на буля си думаше:
- Я излезте, буле и бате,
голяма се сватба задала,
голяма сватба болярска.
Коя ли е мома честита
в болярско място да иде.
Иван на Станка думаше:
- Станке ле, мила сестричке,
досега скришом вършим,
отсега скришом не бива.
Тази е сватба твоята,
ти си, сестричко, сгодена
за едно момче болярско.
Мястото харно, богато,
момчето младо, гиздаво,
ала е глухо и нямо.
Кат зачу Станка тез думи
викнала и заплакала:
- Не ми ли стига, Божне ле,
двадесет години сираче,
а сега да се оженя
за едно и глухо, и нямо.
Как ще се, Боже, разбера?
Сватове влизат в двори,
кръстница при Станка отива
тя да си Станка прибуля.
Станка си плаче, не иска,
девет е була скъсала.
Кръстница Станке думаше:
- Станке ле, мила кумичке,
девет си була как скъсваш,
десето не ти прощавам.
Зълви на Станке думаха:
- Ний не сме, Станке, виновни,
сърди се, Станке, на брат си,
че той те скъпо продаде.
Станка си плачи, нарежда
и се на Бога молеше:
- Смили се, Боже, над мене,
момчето да си предума.
Господ й чува молбата,
ах, че си момче предумва
и си на Станка думаше:
- Станке ле, младо невесто,
не плачи, Станке, не тъжи,
досега си била злочеста,
отсега честита.
Станкини млади зълвички
от шии жълтици отвързват,
гривни от ръце снемаха
и ги на Станка слагаха,
и си на Станка думаха:
- Станке ле, млада снахице,
ще стане двадесет години,
братова дума не чухме,
че ти си, Станке, причина
братчето да ни продума.
Ах, че са хабер пратили
на свекър и на свекърва
и те у Станкини отиват,
ах, че си Станка прегръщат
и си на Станка думаха:
- Станке ле, мила снахице,
ти си, Станке, причина
момчето ни да продума.
Досега си била злочеста,
отсега честита.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.