* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без баща Станка, без майка,
на година и половина,
на брата си да слугува.
Работи Станка, слугува
цели ми девет години,
раснала и пораснала,
за Станка си сватове идат.
Дето я буля й дава,
там я бате й не дава,
дето я бате й дава,
там я буля й не дава.
Брат й я скришом годява
за едно момче болярско,
за едно глухо и нямо.
Станка си рано подрани
и си дворите измете,
боклука навън изнесе.
Голяма се сватба задало.
Станка на бате думаше:
- Байно ле, бате Иване,
голяма се й сватба задала,
коя ще й мома честита
на богато място да иде!
Бате й сълзи порони
и си на Станка думаше:
- Станке ле, сестро по-малка,
тази е сватба за тебе,
ази та скритом посгодих
за едно момче болярско,
ала е глухо и нямо!
Влязоха Станка да булят,
Станка си була късаше,
девет е була скъсала.
Кръстница дума на Станка:
- Кумичке, булка хубава,
с девет та була булихме,
девет си була скъсала,
десето було, кумичке,
е на кръстника пояса.
Девет ти була прощавам,
десето було не мога!
Като в каруца седнали,
Станка си сълзи пролива
и си е Станка думала:
- Боже ле, мили Боже ле,
останах, Боже, сираче,
без майка, Боже, без баща
на година и половина,
на брата си да слугувам,
и сега, Боже, и сега,
и сега да се оженя
за глухо, Боже, за нямо!
Смили се, Боже, над мене,
че аз съм клето сираче!
Господ й дочу молбата,
че си е момче прочуло,
прочуло и продумало:
- Станке ле, булка хубава,
я недей, Станке, да плачеш!
Бързо си хабер пратили,
та майка му докарали,
ремък жълтици вземала,
че си Станка прегърна
и й ремъка окачи.
В тяхното село отишли,
че ги свекъра посрещна,
крина жълтици изсипа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.