* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без майка Станка, без баща,
на две години без майка,
на три години без баща.
Брат й Станка взема,
да храни, още да гледа.
Расна Станка, порасна,
станала вече за женене.
Ходили, Станка искали,
брат й Станка не дава.
Взема я тайно сгодява
за едно момче болярско.
Момчето много хубаво,
ала малко кусурно -
хем глухо, хем нямо.
Станала Станка рано в неделя,
равни си двори измела.
От долу идват сватбари.
Брат си на Станка думаше:
- Аз те, Станке, сгодих
за едно момче болярско.
Момчето им хубаво,
ала е малко кусурно.
Хем глухо, Станке, хем нямо.
Викнала Станка да плаче:
- Чуваш ли, Боже, виждаш ли
от малко клето сираче
на буля си аз слугувам,
на батко си робувам.
Направи чудо голямо
момчето да продума,
Станка да е щастлива!
Де стоя Господ, де слуша,
направи чудо голямо,
момчето си продума
и си на Станка думаше:
- Я мълчи, Станке, не плачи,
че ние двама ще се вземем.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.