* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Останала Станка сираче
без баща Станка, без майка
на булини ръце, бачови.
Растяла Станка, порасти
станала мома голяма
около двайсе години,
идвали Станка да искат,
все ги е Станка връщала...
Една ми света неделя,
станала Станка на рано
и си главата умила,
и си дворите умела,
и си сметеца събрала,
че отиде да го върли,
отгоре надолу погледна,
голяма сватба идеше,
голяма сватба, болярска,
с девет гайди, цигулки.
Бързо се назад повърна
и на буля си думаше:
- Буле ле, буле Райно,
отгоре надолу погледнах,
сватба голяма идеше,
коя ми й мома честита?
Буля на Станка думаше:
- Станке, калино Станке,
сватбата й, мари, твоя,
нал та бачи ти, мари, сгоди,
надалеко те даде,
през девет гори зелени.
Момчето е, мари, хубаво,
но е глухо и нямо...
Дорде буля продумала,
двора се с сватбари напълни,
кръстница при Станка доди,
девет е була сложила,
все ги е Станка върлила,
на десето като сложила
зетя приортувал:
- Мар Станке, мар Станке,
що си булата фърляш?
Майка му се зарадвала
и с листник жълтици фърляла...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.