* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Останала Станка сираче,
сираче Станка без майка,
без майка, още без тейка,
на булини ръце и на бачуви.
Една вечер, събота срещу неделя
буля на Станка думаше:
- Станке ле, кълне Станке ле,
утре на рано да станеш,
най-напред главата си ще умиеш,
вито самуне да опечеш,
хубави гозби да сготвиш,
равни си двори да пометеш.
Че стана Станка на рано
най-напред главата си умила,
вити самуне опекла,
хубави гозби сготвила,
равни си двори замела.
Като си двори метеше,
какво ли, олъм, да види,
голяма сватба идеше,
голяма сватба, болярска,
а момчето нямо и глухо.
Буля на Станка думаше:
- Станке ле, кълне Станке ле,
днеска ще ти е сватбата.
Девет е була скъсала.
Кръстничка Станка продума:
- Кумичке Станке, кумичке,
девет ти була халал струвам,
десето не ти прощавам.
Десето було приела,
тогаз момчето прочуло,
прочуло и продумало,
голяма сватба вдигнали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.