* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
на два дни Станка без майка,
на три дни Станка без баща.
При чичо си остана,
на чичо си да слугува,
на стринка си да чисти.
Расла е Станка, порасла,
станала мома хубава.
Почнали сватовници да идват
от село и от селата.
Чичо й не я даваше.
Скришом я Станка сгодили
за едно момче болярско,
хем било глухо, хем нямо.
Станало света неделя,
Станка е рано станала
та си дворовете помела.
Излязла Станка навънка
боклук да си хвърли.
Видяла чудо голямо,
тежка се сватба задала,
тежка, тъмна, чорбаджийска.
Станка се чудом чудеше:
- Булка нямаме в село,
пък сватба идва за булка?!
Когато в село влезли,
Станкини дворове наляли,
тогава Станка разбрала,
че била скришом сгодена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.