* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Садила й мома край море лозе;
кат го й садила, песен му й пяла:
- Ой, лозе, лозе, Дойренско езеро,
като та садя и та копая,
кой ще ти бере бялото грозде,
кой ще ти пие руйното вино,
като си нямам нийде никого -
ни брат, сестра, ни майка, баща.
само си имам едно си любе
и то е глухо, глухо и нямо.
Отде я зачу Господ отгоре,
и той на момата тихом говореше:
- Че твойто е любе прочуло,
прочуло и е проговорило.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.