* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без баща Станка, без майка,
на бате си да слугува,
на буля си да робува.
Раснала Станка, порасла,
станала й мома хубава,
станала за оженване.
Тръгнали Станка да искат,
все я буля й не дава.
Скришом я бате й сгоди
за едно момче болярско,
болярско, баш чорбаджийско,
ала е глухо и нямо.
Една ми неделя
Станка е рано ранила,
равни си двори измела,
вънка ми сметта хвърлила,
погледна горе и надолу.
Отдолу сватба идеше,
сватбата много болярска.
Станка бате си думаше:
- Коя ли й мома честита
на това място да иде?
- Станке мо, сестро Станке мо,
досега от тебе криехме,
сега на тебе ще кажа,
аз те, Станке, посгодих
за едно момче болярско,
болярско, баш чорбаджийско,
ала е глухо и нямо.
Ти ще си, Станке, честита
на това място да идеш.
Станка ми мома хубава,
крехнала, та й заплакала,
сватове в двора влезнали,
почнали булка да булят,
с девет я була булили,
все ги е Станка хвърляла,
тогаз се момче обади:
- Станке мо, мома хубава,
Станке мо, клето сираче
когато тръгнах за тебе
аз бях глухо и нямо,
когато тебе аз видях -
прочувам и проговарям.
Сега ще бъдеш щастлива,
болярска булка ще бъдеш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.