* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без майка Станка, без баща,
раснала Станка, пораснала
за женене станала.
Дошло за Станка жехнило
от тая пуста Загора -
брата си Станка годява,
без и Станка да знае.
Рано си Станка станала,
рано в неделя станала,
спомета Станка да хвърга.
Отгор' се чуло задало,
сватба болярска, Загорска.
Станка се в къщи стукнала
и си на брата казала:
- Излез бе, бате, да видиш,
каква се е сватба задала,
коя ли че е мома честита,
в това место да иде
в това место болярско?
Брата си Станка говори:
- Сестро ле Станке, сестро ле,
до днеска скришно вървеше,
днеска открито ще кажем -
тая сватба, сестро, е твоя.
Аз съм те, сестро, сгодил,
без и ти, сестро, да знаеш,
ала момчето е глухо,
глухо, още и нямо!
- Убий ме, бате, затрий ме,
ала ме за глухо не давай!
Догде Станка издума,
сватба у двор навлиза,
Станка си булото къса,
до девет е була скъсала:
- Нещем го, бате, нещем го!
Чак на Бога жалба дожаля,
на момче уши провъртя
и му езика отвърза.
Момче на Станка продума:
- Стегай се, Станке, стегай
ти си, Станке, веч моя!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.