* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без майка, още без баща,
че я бате й отгледа.
Расла е Станка, порасла,
голяма мома станала,
скришом я брат й посгоди.
Една ми света неделя
помела Станка дворове,
помела и почистила,
излязла долу на пътя,
сметове да си изхвърля.
Отдолу се е задала
тежка ми сватба голяма -
петстотин кола сватове,
хиляда млади кумове.
Станка се назад повърна,
право при брат си отиде
и Станка брат си запита:
- Каква е, бате, таз сватба -
петстотин кола сватове,
хиляда млади кумове?
Батьо й на Станка думаше:
- Ой ми те тебе, Станке ле,
Станке ле, милна сестро ле,
тази е сватба за тебе,
батьо те скришом посгоди.
Запита Станка батя си:
- Ой ми те тебе, батьо льо,
батьо льо, милни брайно льо,
дали е харно мястото?
Батьо на Станка думаше:
- Много е харно мястото,
твърде са хора богати,
само че, Станке, любе ти
със едно око не вижда
и с едина крак накуцва.
Станка си сълзи оброни,
оброни, горко заплака,
отиде в горна градина,
разпаса колан копринен
и се на слива обеси.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.