* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
без майка и без баща.
Бате на Станка думаше:
- Сестро ле, Станке, по-малка,
днеска е, сестро, събота,
утре е Света неделя.
Да станеш рано в неделя,
главата да си умиеш,
ситничко да се оплетеш,
ситничко като на булчинско,
и дворите, сестро, да изметеш,
боклуците, сестро, да изхвърлиш!
Че е станала Станка, станала,
станала рано в неделя,
че си главата умила
и си я ситно наплела,
ситничко като на булчинско,
и си е дворите измела,
и на връх на боклука качила.
Погледна долу-нагоре
и на бате си извика:
- Я ела, бате, я ела
да видиш чудо голямо -
каква е сватба голяма,
каква е сватба болярска,
в кои ли двори ще иде,
коя ли мома ще вземе,
коя ли е мома честита
на тая сватба болярска?!...
Бате на Станка продума:
- Сестро ма, Станке, по-малка,
у нази, сестро, ще дойде,
тебе за булка ще вземат,
тебе те бате посгоди,
скрито сме яли и пили...
Станка на Стоян думаше:
- Бате ле, бате Стояне,
като ме, бате, посгоди,
добри ли са хората?
- Много са добри хората,
много са, сестро, богати,
ала момчето, сестро ле,
хем нямо, сестро, хем глухо!...
Станка нищо не рече,
пророни сълзи два реда
и си във къщи отиде...
Сватбата в къщи пристигна,
отиват, Станка подбулват,
Станка ми клето сираче
девет си була разкъса,
на десетото було
момчето си проговори
и ушите му са отпушили...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.