* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Майка си Цана сгодила.
Откакто я сгоди майка й
повяхна Цана, посърна.
Цана на мама си думаше:
- Като ме, мамо, сгодяваш,
че знаеш ли си хората,
хората от хора ли са.
Майка й на Цана продума:
- Всичко е, Цано, хубаво.
Хората ни са от хора,
те са почитни с комшии,
и си живеят с роднини,
ала ти е нямо харото,
хем нямо, Цано, хем глухо.
Тогава си Цана заплака.
Че се сватбата задала
и си при Цана отиват
и си Цана забулят.
Цана си плаче, не рачи,
девет е була скъсала
десето було кумово
и него Цана не рачи.
Че се на Бога смилило,
че й харото продума.
Като го Цана зачула
и си булото приела.
И си Цана забулят,
че си сватбата потегля.
Неговият брат по- малък
като чува, че брат му продума,
тогава си конче възсяда
и при сватбата отива,
право у тях си отива,
и на баща си думаше:
- Я давай, татко, харизвай
всичко на буля ще дадеш,
че е буля много късметлия,
че ни братчето продума.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.