* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без майка, Станка, без баща,
при батьо си и при буля си.
Батьо й да се скара,
на буля си не казва.
Буля й да се скара,
на батьо си не казва.
Станиният батьо Иванчо
скришом си Станка сгодява
за едно момче болярско,
болярско, баш чорбаджийско,
ала е малко глухичко,
глухичко, още немичко.
Станиният бате Иванчо,
той си на Станка думаше:
- Сестро ле, сестро Станке ле,
утре е света неделя,
да станеш рано в неделя,
дворовете да си изметеш,
боклука да си изхвърлиш.
Станка бате си послуша,
станала рано в неделя,
дворове си измила.
Кога си боклука хвърлила,
тя си надолу погледна.
Какво е Станка видяла
каква се е сватба задала.
Сама си Станка казала:
- Бре, блазе, Боже, дваж блазе
на това, Боже, момиче,
дето ще вземе туй момче.
Станка в къщи отиде
и на бате си думаше:
- Я излез, бате, да видиш,
каква се е сватба задала.
Станиният бате Иванчо,
той си на Станка думаше:
- Станке ле, сестро Станке ле,
до сега не ти сестро, казах,
а сега ще ти кажа.
Тази е сватба за тебе,
момчето е сестро, болярско,
ала е малко глухичко,
глухичко, още немичко.
Че викна Станка, заплака:
- Бре, Боже, бре, мили Боже,
не ми ли стига, Божичко,
двадесет години сираче
и нямо момче да взема.
Сватбата в двори навлезе,
право при Станка отиде.
Три пъти була слагали,
три пъти го Станка хвърляла.
Кръстница каил не стана,
тогаз момчето продума:
- Станке ле, хубавичка ле,
Станке ле, сиракинче ле,
това е било твой късмет,
твой, Станке ле, и мой,
ние двама да се вземеме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.