* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
без баща Станка, без майка
при батя си и при буля си.
Идваха, Станка искаха,
дето я даваше батя й,
там не я дава буля й,
че я бате й посгоди
за едно момче болярско
за едно момче болярско,
болярско и чорбаджийско,
ала е глухо и нямо.
Стана ми Станка в неделя,
равни си двори измела,
излязла боклук да изхвърли,
погледна долу и нагоре,
отгоре сватба идеше,
голяма сватба, болярска,
болярска и чорбаджийска,
и се назад повърна,
и на батя си думаше:
- Я, слушай, бате, послушай
каква се е сватба задала,
голяма сватба болярска,
болярска и чорбаджийска.
Батя й на Станка думаше:
- Станке ле, сестро по-малка,
тази е сватба за тебе,
болярска и чорбаджийска,
ала момчето е глухо и нямо.
Викна ми Станка, заплака:
- Божке ле, вишим Господе,
не ми ли стига, Божке ле,
дето съм клето сираче,
че ме, Божке ле, ожени
за глухо, Боже, нямо.
И се на Бога молеше
момчето да си продума,
от дума да си разбира.
Че се Бога смилило -
момчето си дума, продума,
момчето си от дума разбира.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.