* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Стоянка сираче,
без баща Стоянка, без майка.
На брата си да слугува,
на буля си да робува.
Седяла Стоянка, слугувала,
цели ми двайсет години
Кога се с буля си скарала,
брат и нищо не знаел.
Кога се с бате си скарала,
буля и нищо не знаела.
Толкоз им хатър чинела
да не им дерлик развали.
Идвали, Станка искали,
буле я Станка не давала.
Батка им скрито продаде
за едно богато болярче.
Много е било богато,
само е глухо и нямо.
Рано ми Станка станала
в неделя заранта,
широки двори измела.
Кога си на пътя излязла
сметта да си изхвърля,
долу, нагоре погледнала.
Бързо се назад върнала
И на бате си извикала:
- Я излез, бате, да видиш,
каква е сватба станала.
Голяма сватба, болярска.
Коя ли мома е честита
в друго село да иде
болярска снаха да стане?
Тогава и бачо каза:
- Станке ле, мила сестрице,
тази е сватба за тебе.
До сега скритом вършихме,
А сега да ти обадим.
Момчето е твърде хубаво,
ала е глухо и нямо.
Станка си сълзи пророни
и се на Бога молеше:
- Не ми стига, Боже ле,
клето сираче да бъда,
без баща и без майка,
на братовите си врати.
Брат ми да ме ожени
за момче глухо и нямо.
Как ще му дума продумам
и как ще ми отговори?
Докато Станка издума,
сватбата в двори влезе.
Момчето при Станка отива
и на Станка продумва:
- Не плачи, Станке, не тъжи,
аз двайсет години бях глух и ням,
ала ми Господ помогна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.