* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без баща Станка, без майка,
при брата си Станка да расте,
да расте, да аргатува.
Станала е мома голяма,
станала е вече за женене,
че брат й я сгодява
за едно момче богато,
богато, още болярско.
На Станка не обадили.
Станала е рано в неделя,
че си дворове помела
и си на пътя излезе.
Кога нагоре погледна,
отгоре идат сватбари.
Че се е Станка върнала
и на буля си повика:
- Я излез, бульо, да видиш
голяма сватба болярска.
Коя е, бульо, честита
болярска снаха да стане?
Буля Станка думаше:
- Досега скришом е било,
а сега скришом не бива.
Нали те сгоди батко ти.
Момчето е добро и хубаво,
ала е глухо и нямо.
Хайде се, Станке, нагласи,
че сватбата иде за тебе.
Докат буля издума,
сватбари в двора влязоха.
Кумата Станка булеше,
Станка си було късаше.
Девет я була булиха,
десето було от пояс.
Кума на Станка думаше:
- Деветте була прощавам,
десето не го прощавам.
Станка си жално заплака,
та си нагоре погледна,
па се на Бога помоли:
- Не ми стига, Боже ле,
толкоз години сираче.
Сега на нямо да шетам,
на нямо, още на глухо.
Тогаз я момче дочуло,
дочуло и продумало.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.