* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
без баща Станка, без майка,
станала на осемнайсет години
при батко си буля отишла.
Дошла е света Неделя
буля на Станка думаше:
- Станке ле, мари, зълвичке
ще станеш рано в неделя
двора ще изметеш
боклука ще изхвърлиш.
Че Станка рано е станала
и си двора измела.
Като е Станка видяла
голяма сватба болярска,
Станка на буля си думаше:
- Я, излез да видиш
голяма сватба болярска.
Буля на Станка думаше:
- Тази е сватба за тебе,
ела се хубаво премени.
Момчето е добро,
едно му й кусура -
момчето е глухо и нямо.
Сватбата в двори влязла
кръстница було туреши,
а Станка го късаше.
Кръстница на Станка думаше:
- Кумице, осем си була скъсала
девето, последно ти слагам.
Станка е було оставила,
че го със свещта запалила.
Тогас си момче продума:
- Угаси, Станке, булото.
Че се Станка зарадва
на свекъра хабер сториха,
че му момчето продума.
Той взема шиник жълтици,
че си сватбата посрещна,
че хвърля жълти жълтици
кой колкото може да обира.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.