* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Лошаво й холан, лошаво
дете сираче да остане,
както си Станка остана,
сираче Станка, без баща,
без баща, холан, без майка,
на чужди ръце братови,
братови още булини.
Кат се с буля си скарвали,
тя на батя си не казва;
кат се с бате си скарвали,
тя на буля си не казва;
да не им дертлик развали.
Зарана рано в неделя
рано е Станка ранила,
равни дворове измела
с количка боклук изхвърли
и на надолу погледна.
И какво Станка да види -
тежка се сватба задала.
Бързо се вътре привлезе
и на батя си продума:
- Я излез, бате, да видиш
каква се й сватба задала.
Блазе й, бате, блазе й
блазе й на таз мома.
Бате й Станка продумва:
- Станке ле, сестро хубава,
я се, мар, сестро премени,
тази е сватба твоята,
аз те скришом посгодих.
Станка си жално заплака
и на батя си продума:
- Като си ме скришом посгодил,
пита ли, разпитва ли
добри ли са, бате, хората?
Бате й Станка продума:
- Питал съм, сестро, разпитвал,
добри са много хората,
добри са, сестро, имотни,
само е едно кусура -
Харо е нямо и глухо.
Докат бате й продума,
двора се със сватбари изпълни.
Станкината млада кръстничка
девет й була метнала,
все ги е Станка скъсвала.
Десето було метнала,
и си на Станка продума:
- Кумичке, млада кумичке,
девет ти була халал струвам,
ала десето не струвам.
Тогаз се Станка провикна:
- Божне ле, вишен Господи,
не стига ли ми, Божне ле,
сираче да сиракувам,
ами и нямо да водя,
хем нямо Харо, хем глухо.
Тогаз се Харо провикна:
- Я мълчи, Станке, не плачи,
добър е Господ и за нас.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.