* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без майка, още без баща,
на братов дом тя слугува.
Седяла Станка, седяла
до осем, девет години,
идвали Станка искали
сватове да я оженят,
буля си Станка не даде
да седи да й слугува.
Това е било в събота,
в събота срещу неделя.
Станала Станка по-рано
помела равни дворове,
изпретна бели ръкави.
Кога на пътя излезе
помете да си изхвърли
нещо й се глас зачуло -
кога нагоре погледна
идела сватба голяма,
голяма сватба болярска.
Тя се във къщи завърна
и при батко си отиде
и на бате си продума:
- Бае ли, байчо Иване,
я излез, байчо, да видиш
каква са сватба зададе,
голяма сватба болярска.
Коя ли е мома честита
в болярско место да иде?
Иван на Станка продума:
- Станке ле, мила сестрице,
ние те, Станке, сгодихме
за едно момче - болярче,
ала е глухо и немо.
Станка си викна да плаче:
- Боже ли, мили Божечко,
девет годин съм седела,
седела и слугувала
и още девет ще седя,
в болярско място не ходя
за момче глухо и нямо
Доде си това продума
сватбата в двори навлезе.
Зълва й було забулва,
а тя си було отбулва.
Като си було отбулва,
момче на Станка продума:
- Не плачи, Станке, не жали
ти ще си, Станке, щастлива
болярско момче да водиш.
Всичка се сватба зарадва,
дето момчето продума.
Тогаз си хабер пратили
на свекър и на свекърва,
дето сина им продума.
Кога си сватба замина
за свекърови дворове
свекър се много зарадва,
свекър и свекърва -
вземали шиник жълтици,
от къщи до порти постлали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010