* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остала е Станка сираче,
без майка Станка, без баща,
останала, пишман станала,
на батя си слуга да бъде,
на буля си измет да чини.
Расла Станка, порасла,
станала мома хубава.
Много са хора идвали -
бате й Станка не дава...
Рано е Станка станала,
рано ми в света неделя,
рано е двори измела,
боклука накрай изхвърлила.
Като се на назад повърнала -
насреща й сватба иде,
голяма сватба, богатска,
богатска сватба, болярска.
Станка си в дворове влезла
и на батя си продумала:
- Коя ли е мома честита
болярска снаха да стане?
Брат си на Станка отвърнал:
- Вчера те, сестро, аз годих
за едно ми момче богатско,
богатско, момче болярско,
ала е глухо и нямо.
Докато брат й издума,
сватбата на порти стигнала,
брат й си порти отворил,
сватбари в дворове влезнали.
На Станка було качили,
Станка си було скъсала;
второ й було качили,
Станка и него скъсала;
девет була й качили -
и деветте скъсала!
Боляри Станка думаха:
- Станке, бедно сираче,
девет ти була простихме,
десетото като скъсаш -
главата ще ти отрежем!
Десето й було качили
и я на църква завели.
Станка се Богу помоли:
- Боже ле, Боже вишнику,
смили се, Боже, над мене,
над мене, Боже, над всички
и на момче отвори
и му езика развържи.
Момче Станки продумало:
- Тизе си, Станке, праведна
пред Бога, Станке, пред мене.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.