* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без баща Станка, без майка,
на братови си ръчици,
брат й да я издържа.
Расла е Станка, порасла.
Станала рано в неделя,
равни дворове премела,
па се надолу извила
и на брата си думаше:
- Я виж, братко, я виж,
каква се е сватба задала -
това е сватба богатска,
богатска и чорбаджийска,
коя е мома честита
богатска сватба да среща.
Отговаря брат й, отговаря:
- Станке ле, сестро, Станке ле,
до сега скритом е било,
това е сватба за тебе,
много са добри хората,
ала е нямо момчето.
Викнала Станка да плаче:
- Божке ле, не стига ли ми
двайсет години, сирак да седя,
а и сега да се женя
за глухо, че и за нямо!
Сватбата в двора навлиза,
кръстница вало гласеше,
Станке девет е вала скъсала,
кръстница казва, говори:
- Девет ти вала прощавам,
това е вало десето,
няма да ти го прощавам,
ще тръгваш вече със нази!
Като из село излезли
момчето проговорило
и си на Станка думаше:
- Не плачи, Станке, не тъжи.
Баща му се много зарадвал
навред пари хвърляше
всичката сватба да сбира.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.