* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Цонина мама думаше:
- Цоне ле, мила мамина,
откак та й мама сгодила,
година и половина,
не те е мама чувала
високо да си запееш,
крехкичко да се засмееш,
с дружчици да се събереш,
за вода, Цоне, да идеш.
Не те е мама питала
да не си болна, неволна,
момък ли ти е на сърце
или ти й малко мената -
дор девет върви алтъни,
десета дребни рубета.
Цона мама си думаше:
- Мамо льо, стара майчице,
като ме жениш, годяваш,
мамо мо, питала ли си
с какви се хора замесяш,
хората имотни ли са,
с комшии живеят ли си,
с родове почитат ли се?
Цонина мама думаше:
- Питах, Цоне ле, разпитвах.
Хората, мама, имотни,
със комшии си живеят,
със родове се почитат,
ала й момъкът кусурян -
хем е ням, мама, хем е глух.
Дорде мама й издума,
и сватбата се задала,
теготна сватба, имотна -
цар кум, я везир стари сват,
царското момче деверче,
я везирското - поддевер.
Като ги й Цона видяла,
търтила, та се е скрила
в тъмни дълбоки зимници.
И се е Цона заключила
с девет железни ключалки.
Цонина мама плачеше
и се на Цона молеше:
- Отвори, Цоне, отвори,
че си сватбата посрещни!
Каква е сватба теготна -
цар кум, я везир стари сват!
Вървели, превървели се
зълвите и деверите,
кумове, стари сватове,
и се на Цона молели.
Най-подир върви Иванчо,
Иванчо младоженека,
до вратата са доближи,
почука Иван, похлопа.
Че се й на Бога смилило,
смилило и догрешило,
та си Иванчо продумал:
- Отвори, Цоне, отвори,
та си сватбата посрещни!
И Цона дръпна, отвори,
че си сватбата посрещна.
Девери се назад дръпнали,
на мама му мюжде да кажат,
че си Иванчо продумал
на двайсе и пет години,
да се на Цона помоли.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.