* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Кера сираче
без баща Кера, без майка
при буля Кера, при батя.
Че расна Кера, порасна,
станала мома хубава.
Че я буля й намрази,
че я батя й продаде
на едно младо болярче,
че то е много богато,
ала е глухо и нямо.
Скъпо я батя й даде -
за седем крини жълтици
и седем бели бешлици.
Четвъртък са я продали,
минало петък, събота,
дошло е света неделя.
Кера си рано станала,
че си дворите измете,
кога надолу погледна -
голяма сватба болярска
от друго село за в тяхно.
Кера си горе излезе
и на буля си думаше:
- Я, излез, бульо, да видиш
к'ва се е сватба задала
от друго село във наше.
Коя е мома честита
в болярско село да иде?
Тогаз буля й продума:
- Калино, Керо, калино,
ти ще си буля честита,
ала си буля злочеста-
теб те батя ти продаде
на едно младо болярче,
че то е много богато,
ала е глухо и нямо.
Доде буля й издума
сватбари са в двори влезли,
кумата було преметна.
Кера си було късаше,
девет е була скъсала.
Кума на Кера продума:
- Керо ле, млада кумичке,
деветтях халал ти струвам,
десето халал не струвам,
че сме хора канени,
канени хора, викани.
Че викна Кера, заплака:
- Боже ле, Вишни Господи,
не ми ли стигна, Господи,
толкоз години сираче,
без баща, Боже, без майка.
Смили се, Боже, над мене -
момчето да ми продума.
Доде си Кера издума
момче на Кера продума:
- Не плачи, Керо, не плачи,
ний ще сме двама честити.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.