* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Сукала й Цана, Цане мо,
сукала й девет години -
на десетата година
в събота Цана отбили,
в неделя хоро играли,
в понеделник дошли згледници.
Цана майка си думаше:
- Мамо мо, мила мамо мо,
като ма, мамо, сгодихте,
мамо мо, че питахте ли
хората имотни ли са,
с комшии животни ли са?
Цанина баба думаше:
- Първи са късмет не връща,
мястото й, баба, богато
момчето й глухо и нямо.
Цана майка си думаше:
- Мамо мо, мила мамо мо,
кога ти, мамо, омръзнах,
че да ме жениш, годяваш
за момче глухо и нямо?
Никой си Цена не слуша
и се сватбата направи.
Като се сватба зададе,
силом й було метнали,
булото Цана късала.
Девет й була мятали,
се ги е Цана късала.
Кумата Цани думашу:
- Девет була халал струвам,
десетото халал не струвам!
Че се й на Бога смилило -
Цанино либе продума:
- Цане мо, либе Цане мо,
до сега си била злочеста,
от сега, Цане, честита!
Цанина стара свекърва
тя си на Цана думаше:
- Двайсе години го гледах,
думата, Цане, не му чух.
Сичко на тебя ша дадем -
златото, Цане, къщата,
къщата покъщнината.
И Цанините етърви,
тий си нанизи късаха
и ги на Цана връзваха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.