* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сирота,
сирота Станка без майка,
без майка Станка, без баща,
та я бачо хи изгледа,
та стана мома голяма
двадесте и пет години.
Една ми света неделя
станала рано в неделя,
излязе сметя да хвърли.
Погледна Станка надолу,
надолу къде полету,
темен се облак зададе,
тежка ми сватба булярска.
Станка бачо си думаше:
- Излези, бачо, однънка,
погледи, бачо, надолу,
надолу къде полето,
темен се облак зададе,
тежка ми сватба болярска.
Коя ли мома честита
на чуждо село да поде?
- Сестро Станко ле, Станко ле,
от тебе кришно не бива:
за тебе идат сватове.
Много е добро момчето,
само е глухо и нямо.
Станка се чудом зачуди
и се на Бога помоли:
- Боже ле, мили Господе,
не стига пусто сиратство
и това ли е писано?
Послуши, Боже, погледай,
та му ушите отвори
и му язика развързи!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.