* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
на три дни Станка без майка,
на два дни Станка без татко,
на чичо си да робува,
на чина си да слугава.
Раснела Станка порасна,
хубава мома станала,
почнали Станка да искат.
Чина й Станка не дава,
а най я скришом сгодява
за едно момче болярско,
момчето е доста хубава,
а муй малка кусура,
хем глухо още хем нямо.
Една ми света неделя
Станка е рана станала,
че си дворове измете,
Станка боклука хвърляше
на пътя на кръстопътя.
Отгоре се е задала
голяма сватба болярска,
Станка се назад повърна
и на чина си продума:
- Яела, чинке, да видиш,
каква сей сватба задала
коя Лий Мома късметлия
на тая сватба болярска.
Чина на Станка продума:
- Станка ле, моме хубава
тази е сватба за тебе.
Момчето е доста хубаво,
ала е глухо и нямо.
Докът си думи продума
дворът се със Сватове напълни,
че си Станка обличат с нанизи,
още с маргарит.
Бяло и було сложиха.
Станка си було хвърляше
и се на Бога молеше:
- Тоз късмет, Боже, за мен ли...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010