* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Мъри, хей!
По добре човек да не остане,
като ще сирак остане,
както е Станка останала.
Без майка Станка, без баща,
при бате си Станка отраснала.
Със бате си на нива ходеше,
черни угари оряла,
оряла и ги засявала.
Кога я буля хи сгълчала
тя на бате си не казваше,
да не хим дмерлик развали.
Толкоз им хатъра гледала
и пак я кришом сгодили.
Барем да е харно момчето,
а то е момчето болярско,
но е нямо и глухо.
Ранила Станка в неделя
равни си двори измела,
със кош смета е хвърляла.
Когато смета е хвърляла
Станка надолу погледнала.
Голяма сватба болярска идвала.
Станка се на обратно върнала
и на бате си казваше:
- Блазя му й, бате, блазя му й
на това чедо чието й,
че голяма сватба иде,
голяма сватба, болярска.
Бате й сълзи порони
и си на Станка думаше:
- Станке ле, моя сестрице,
за тебе, Станке, идват,
тебе булка да вземат.
Станка тогава заплака:
- Що ми, бате не каза,
поне за булка да се приготвя?
Харно ли й барем момчето,
като сте ме кришно сгодили?
Той на Станка думаше:
- Твърде е харно момчето,
ала е нямо и глухо.
Докат си дума изкаже,
сватба във двори навлезе.
Кума се пред Станка изправи
и на Станка було слагаше.
Кума було слагаше
Станка си було късаше.
Девет й була на глава сложи
Станка всички хвърли,
тогаз кума на Станка думаше:
- Станке ле, моя кумице,
девет ти була халал сторих,
ако и десето скъсаш -
харам ще го сторя.
Станка си сълзи зарони
и си жалко заплака:
- Бре, Боже, мили Господи,
не стига ли толкоз
дет съм сиракувала,
при чужди хора отраснала,
че пак да е нямо и глухо.
Де й стоял, Господ де й слушал,
че е прочуло, проговорило
и на Станка тихо думаше:
- Станке, мое венчило,
недей була хвърля,
ами си було приеми.
Аз вече проговорих.
Ние ще си двама живейме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.