* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
без майка Станка, без баща,
в село най-баш момата
при буля си и брата си.
Брата й на пазар отива
и скришом си Станка посгодява
за едно момче болярско, още богато
ала глухо и нямо.
Брата й се вкъщи завръща
и на Станка думаше:
- Сестро Станке, Станке ле,
аз те, сестро, посгодих
за едно момче болярско,
болярско, още богато,
ала е глухо и нямо.
В неделя сватба ще вдигнем
кумове и сватби ще дойда.
В неделя сутрин рано станала,
по двори ходи и плаче
и се Богу молеше:
- Боже ле, мили Боже ле,
не стига, Боже, че съм клето сираче
ала ме бате посгодил
за това момче богато
богато още болярско
ала е глухо и нямо.
В това са време сватбари дошли
Станка булка забулят.
Тя се пак Богум помоли и сълзи зарони:
- Не стига, Боже, че съм кръгло сираче
ами за момче да ме оженят
за момче глухо и нямо
и си було хвърлила.
Де слушал Господ и чул -
момче чуло и продумало
- Приеми, Станке, булото
и мене, Станке, за мъж!
Кой от къде чул
всички плачат и се смеят.
Де се чуло и видяло
глухо и нямо да чуй,
да чуй и да продума.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.