* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без баща Станка, без майка,
братова слуга да бъде.
Седяла малко, не много,
седяла е двадесет години,
расла е Станка, порасла,
стана на двадесет години.
Ако се скара със буля си,
брат й нищо не знае,
ако се скара с брат си,
пък буля й нищо не знае,
че я батко й сгодява
за едно село далечно,
за едно момче незнайно.
Момчето добро и богато,
ала е глухо и нямо.
Мина малко, не много,
мина се петък, събота
дошла е света неделя.
Станка ми мома хубава,
станала е рано в неделя,
студена е вода донесла,
че е подляла и премела,
сметта на боклук хвърлила.
Погледна долу на долу,
силна се е сватба задало.
Станка на буля си думаше:
- Бульо ле драга, бульо ле,
блазе й, бульо, на таз мома
дето й иде сватбата.
Буля на Станка думаше:
- Станке ле, мила булина,
тази е сватба твоята.
Тебе те бате ти сгодява,
за едно момче незнайно
от едно село далечно.
момчето добро и богато,
ала е глухо и нямо...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.