* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
на два дни Станка без майка,
на три дни Станка без баща.
До чича си Станка остана,
на него тя да слугува,
на чинка си хизмет да прави.
И кога ми Станка порасна,
скришом я чичо й сгодява
за анно момче богато,
но било малко с кусур -
хем глухо било, хем нямо.
Това ми било в неделя -
Станка е двори помела,
излязла боклук да хвърля.
Нали ми Станка съгледа
отдолу се е задало
голяма сватба богатска.
Станка си на ума, бе, казва:
- Бре, блазя на таз мома,
за коя идват сватбари.
Като се Станка завърна,
още си вкъщи не влязла,
сватбари у тях влязоха.
Станка като ги видя,
жално си Станка заплака
и си на чичо си продума:
- Като ме, чичо, годяваш,
защо на мене не казваш.
Проклет да бъдеш, чичо ле,
още триклет да бъдеш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.