* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Злочести живот на света
дете сираче да остане,
без майка, още без баща,
както е Станка останала
на брата си да робува,
на булка му да слугува.
Станала е рано в неделя
равни е двори измела,
че си на пътя излязла
измета да си изхвърли.
Като измета хвърляше,
отгоре сватба идеше,
Станка брайна си думаше:
- Брайно ле, бате Иване,
да дойдеш, братко, да видиш
каква се й сватба задала,
голяма сватба болярска,
коя ли мома честита
в болярско място ще иде,
болярски живот да живей?
Иван на Станка думаше:
- Станке ле, сестро Станке ле,
до сега скришом вършихме,
от сега скришом не бива.
Тази е сватба за тебе.
Момчето е добро, имотно,
ала е глухо и нямо.
Викнала й Станка да плаче:
- Не ми ли стига, Божне ле,
до край сираче да ходя,
а сега да се оженя
за това глухо и нямо?!
Момче до Станка придойде
и си на Станка продума:
- Я мълчи, Станке, не плачи,
до сега си била злочеста,
от сега ще си честита
в болярско място да идеш,
болярски живот да живееш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010