* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без майка Станка, без баща,
при батя си и при буля си.
Раснала Станка, пораснала,
станала двадесет годишна.
Батко й Станка сгоди,
за едно момче болярско,
болярско, от друго село.
И без да каже на Станка
скришно са я сгодили.
Мястото чудно, болярско,
момчето глухо и нямо.
Една ми света неделя,
Станка е рано ранила,
и си двори измела.
Като си боклука хвърляла
и си нагоре погледнала
отгоре от към Балкана
тежка се сватба задала.
Станка си вкъщи отишла
и на буля си думаше:
- Тежка се сватба задала,
отгоре, то към Балкана,
коя ли мома честита
за тази сватба болярска?
Буля й Станка думаше:
- Сватбата е Станке, за тебе
ние те с батко ти сгодихме,
за едно момче болярско,
болярско и чорбаджийско.
Момчето е глухо и нямо.
Докато буля й издума,
сватове в двора навлезли.
Викнала Станка да плаче:
- Не ми ли стига, Божне ле,
дето съм клето сираче,
ами и глухо момче да взема,
хем глухо, Боже, хем нямо.
Сватове Станка забулваха,
Станка си було късаше,
и дребни сълзи ронеше,
че се е от Бога смилило,
момчето е прочуло,
прочуло и продумало.
Станка се много зарадва,
весела песен запяла.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.