* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
без майка, още без баща,
още на девет години
при бате си да слугува,
при буля си да робува.
Расла ми Станка, порасла,
хубава мома станала
на осемнадесет години.
Отсъде хора идваха,
но бате й я не дава.
Една ми сутрин в неделя,
Станка е рано станала,
равни двори помела,
па е на пътя излезла
пометък да си изхвърли.
Отдолу идат сватбари
от чуждо село в тяхното.
Коя ли е мома честита
за тази сватба болярска?
Иван на Станка продума:
- Станке ле, мила сестрице,
досега скришом вършихме,
отсега скришом не може,
ти да си, Станке, честита
за тази сватба болярска!
Сватбата е тежка, болярска,
ала момчето е глухо и немо.
Че викна Станка, заплака
и на бате си продума:
- Убий ме, бате, затрий ме,
ала ме, бате, не давай
на това глухо и немо.
Кога на нива отида
и викна, бате, запея,
кой ще ми гласа послуша,
кой ще се мене зарадва?
Додето Станка издума,
сватбари в двори влезнаха,
насила Станка хванаха
и й булото сложиха.
Че викна Станка, заплака,
Кръстница плаче и дума:
- Станке ле, мила кумице,
ний не сме, Станке, виновни,
сърди се, булка, на батя си,
че той те скъпо продаде
за една крина жълтици,
за две ситен маргарит!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.