* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Сираче дете да остане
най-злочестото в света,
както е Станка останала,
у брата си да живее,
на буля си да слугува.
Раснала и пораснала,
станала на двадесет години.
Много ергени идвали,
идвали, Станка искали,
буля й все я не дава.
Скришом брат й я сгодява,
в далечно село да иде,
болярче момче да води.
Мястото е харно, болярско,
момчето е младо, хубаво,
ала е глухо и нямо.
Рано е Стоянка ранила,
ранила и се умила,
равен двор измела.
Като на пътя излязла,
боклука да си изхвърля,
нагоре поглежда,
голяма сватба съгледа,
бързо се назад върнала
и на бате си казала:
- Я излез, бате, да видиш,
каква се сватба задала
голяма сватба болярска,
коя ли мома честита,
в болярско село да иде,
болярче момче, да води?
Тогава брат й продумал:
- Станке ле, мила сестро,
до сега скришом вършихме,
а сега скришом не бива,
сватбата е, Станке, за тебе,
мястото е харно, болярско,
момчето е младо, гиздаво,
ала е глухо и нямо.
Докато брат й издума,
двора се изпълни със сватбари.
Кръстница було носеше
и го на Станка премята.
Станка си було хвърляше
и на сватбари думаше:
- Почакайте малко, сватбари,
да си в градинка отида.
Като в градинка отиде,
викнала и заплакала:
- Не ми ли стига, Боже ле,
двадесет години сираче,
без баща, още без майка,
че сега да се оженя
за момче глухо и нямо.
Както си Станка плачеше,
плачеше и нареждаше,
момчето проговорило
и си на Станка думало:
- Стига си, Станке, плакала,
досега си била злочеста,
отсега ще си честита.
Всички се развеселили
и Станка с дарове накичили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.