* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Стана сираче,
без баща и майка
на батювите си ръце
и на булини.
Раснала Станка и пораснала
станала двайсе годишна.
Скришом батко й я сгодил
и скришно я пазарил.
Една ми света неделя
рано й Станка ранила,
главата си Станка умила,
умила, не се й оплела.
Станка дворове метеше,
бати й с кош боклука фърляше
на техните високи боклуци.
Отдолу се й сватба задала,
сватба голяма, болярска.
Станка кат сватбата видяла
и тя е батя си отишла,
и тя бятя си питаше:
- Байне ле, батьо Диньо льо,
бре, блазя, байно, бре блъзя,
коя е таз голяма болярска сватба?
Диньо на Станка думаше:
- Станке ле, сестро най-малка,
Станке ле, клето сираче,
тази е сватба твойта,
твойта, Станке, и нашта.
Стана бати си попита:
- Байне ле, батъо Диньо льо,
питам барим хубаво ли й,
хубаво ли й момчето и мястото?
- Станко ле, клето сираче,
мястото й много хубаво,
момчето е нямо, ем глухо.
Стана ми клето сираче
порони сълзи до земя.
Докато Станка продума
сватба у дворове влезе,
сватбари Станка хванали
и косата й оплели.
Кръстници Станка булеха,
Станка си къса булата;
дор девет була скъсала.
Кръстници Станка думаха:
- Станке ле, млада кумичке,
стига си къса булата,
дор девет була ни скъса
и туй е, Станке, десето.
Станка ми клето сираче,
тя си на Бога помоли:
- Боже ле, миличък Боже,
да ми помогнеш Иванчо,
Иванчо да ми продума,
тогаз ще си булото приема
и сама ще се прибуля.
Иванчо продумал
и на Станка говорел:
- Станке ле, моме хубава,
стига ми прави зулуми,
дор девет була ми скъса
и туй е, Станке, десето!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.