* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
при бате, Станка, при буля.
Бате и да я погълчи,
тя на буля си ни казва,
да не им дерлика развали.
Че расна Станка, порасна,
скришом бате и я посгоди
за едно момче болярско,
момче ем нямо, ем глухо.
Буля и Станка думаше:
- Да станеш, Станке, в неделя,
главата да си умиеш,
на ситно да се наплетеш,
че ще ти дойдат гости.
Станала е Станка, станала,
станала рано в неделя
и си дворове измела,
и си боклука изхвърлила.
Като си боклука хвърлила,
тежка се сватба задала.
Станка на буля си думаше:
- Я гледай, бульо, погледай,
каква се е сватба задала.
Тогаз бате и се обадил:
- Ни гледай, Станке, сватбата,
сватбата у нас ще доди,
тебе ще, Станке, да вземат.
Станка на бате си думаше:
- Хубаво ли е барем момчето?
Бате на Станка думаше:
- Момчето е, Станке, болярско,
ала е нямо и глухо.
Доде си дума издумат,
сватбари двори изпълнили,
почнали Станка да пребулват.
Девет була Станка скъсала,
че момчето било нямо и глухо.
Тогазка се момче обадило:
- Не късай, Станке, булото,
туй е десето, бабино.
Като сестрите дочули,
че брат им дума продумал,
тогазка хабер пратили
на майката и на бащата,
че зетят дума продумал.
Голяма дарба дарили
свекър и свекърва на булката,
че зетя дума продумал.
Сватбата весела станала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.