* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Останала Станка сираче
при батя си и буля си.
На буля си да робува,
на батя си да слугува.
Робувала и слугувала
тъкмо до двайсет години.
Станала мома хубава,
отвред са Станка искали,
батя й и буля й не дават,
те си я скришом сгодяват
за едно момче болярско,
болярско и чорбаджийско,
ала е глухо и нямо.
Един ден, Света Неделя,
Станка си двори метеше,
излязла боклук да хвърли
и надолу погледнала.
Голяма е сватба идвала
от друго село в тяхното,
голяма и чорбаджийска.
Станка си в двори пак влезе
и на бате си думаше:
- Байно ле, бате Димитре,
коя ли е мома честита,
честита и доброчеста,
голяма е сватба дошла
от друго село в нашето,
голяма и чорбаджийска.
Бате на Станка думаше:
- Ти ще си, Станке, честита,
честита и доброчеста.
Досега скришном вършехме,
от тук нататък не бива.
Ние те, Станке, сгодихме
за едно момче болярско,
болярско и чорбаджийско,
ала е глухо и нямо.
Викнала е Станка да плаче:
- Убий ме, бате Димитре,
убий ме, бате, затрий ме,
на глух и ням не ме давай.
Не ми ли е, бате, стигнало
двайсет години сираче,
без майка, бате, без баща,
при тебе, бате, и при буля,
на буля, бате, робувам,
на тебе, бате, слугувам,
на тебе нищо не казвам,
живот да не ви разваля,
сега къде и ням да взема,
думата му да не чуя
и той мойта да не чува,
убий ме, бате, затрий ме!
Докато си Станка издума,
двори им се напълниха
със сватбари и със сватбарки.
Насила Станка умили,
насила рокля облекли,
девет ми е була скъсвала
и на десетото було
нейната млада кръстница,
тя си на Станка думаше:
- Ний не сме, Станке, виновни,
теб бате ти те продаде,
много те скъпо той даде.
Викнала е Станка да плаче:
- Боже ле, вишни Господи,
чуваш ли, Боже, виждаш ли,
че аз съм клето сираче,
без баща, Боже, без майка.
Всички със Станка плачеха,
Станка се Бога молеше:
- Боже ле, вишни Господи,
много чудеса си правил,
направи, Боже, това чудо,
че му езика отвържи
и му ушите отпуши,
да чува, Боже, говори.
Де седял Господ, де слушал,
че й молбата послушал,
че му езика развързал
и му ушите отпушил.
Нейният млад годеник,
той си на Станка думаше:
- Ти ще си, Станке, честита,
честита и доброчеста,
всичкото тежко имане
на тебе, Станке, ще остане.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.