* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Срам било Радка, грях било,
да пита Радка мама си,
като са я снощи менили,
каква й мена са дали,
с какви я хора събрали.
Че пита буля си:
- Бульо ле, буле Николце,
като ме снощи менихте,
каква ми мена дадохте,
с какви ме хора събрахте,
комшуват ли се с комшии,
родеят ли се с роднини?
- Калино Радке булина,
като ме питаш да кажа,
да не те, Радке, излъжа.
Добра ти мена дадоха,
половина ока урасли,
цяла ока чингели,
до три наниза жълтици,
на всеки по три пендара.
Много са добри хората,
комшуват с комшии,
и с роднини се родеят,
ала ти харо нефела,
хем глухо, Радке, хем немо,
думат му, Радке, не дума,
викат му, Радке, не чува.
Викнала е Радка, заплакала:
- Божне ле, вишни Божне ле,
какъв съм грях сторила,
такова харо да водя,
да не мога дума да чуя,
да чуя, Божне, да река.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.