* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
без баща Станка, без майка
на братови си дворове,
на брат си да аргатува,
на буля си да слугува.
Идвали, Станка искали,
буля й не я даваше,
брат й не предаваше.
Една ми света неделя
рано е Станка ранила
и си дворове измела.
Отдолу сватба идеше,
Станка буля си думаше:
- Излез, бульо, погледни
каква се е сватба задала,
коя ли е мома честита
за тази сватба болярска.
Буля на Станка думаше:
- До сега скришно можеше,
от сега скришно не може,
ние те, Станке, сгодихме
за момче твърде богато,
ала е глухо и нямо.
Станка си жално заплака
и сватове в двори влязоха.
Кръстница Станка прибули.
Станка ми, клето сираче,
девет е була скъсала.
Станкината кръстница,
тя на Станка думаше:
- Девет ти була опростих,
десетото не прощавам.
Станка се Богу молеше:
- Смили се, Боже, над мене.
Тогаз е чудо станало,
момче на Станка продумало:
- Не бой се, Станке, не бой се.
Станкини девет етърви,
девет си нанизи свалиха
и си на Станка вързаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.