* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Останала Станка сираче,
без майка Станка, без баща.
Сама, при чичо си Драгия,
да я чичо й отгледа.
Расла Станка, порасла,
станала мома голяма,
голяма дор за премяна.
Скритом я чичо й посгоди
за едно момче болярско,
болярско, баш чорбаджийско,
ала е нямо, хем глухо.
Станка ми, мома хубава,
ранила е рано в неделя,
взела метка в ръка
и почнала двори да мете.
Кога ми двори метеше,
погледна долу и горе.
Тежка се й сватба задяла,
тежка ми сватба болярска,
болярска, баш чорбаджийска!
Станка в къщи отива
и на чича си думаше:
- Чичо ле, чичо Драгия,
я излез, чичо, на двори,
да видиш, чичо, да видиш,
каква се й сватба задала.
Голяма сватба болярска,
болярска, баш чурбаджийска.
Чича си Станка погледна,
погледна и й продума:
- Станке ле, чичово пиле,
аз те скришом посгодих
за едно момче болярче,
ала е нямо хем глухо.
Кат чу Станка тез думи,
викнала та заплакала:
- Кой, Боже, кой като мене, (2)
клето сираче да остане
да я чичо й посгоди за
глухо момче болярско?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.