* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
при батя си Стояна;
че расте Станка, порасте
хубава мома, почитана,
в къщи за почит,
в селото за красота.
За Станка дошли сгледници
сгледници та годежници.
Дошло е младо даскалче.
Батя й я даваше
буля й не я даваше:
- Да стои, либе Стояне,
в къщи Станка за почит
в селото за красота.
Дошло е младо търговче.
Буля й пак я не дава.
Дошло е нямо и глухо
буля й я даваше,
батя й не я даваше.
Булята Стояну думаше:
- Стояне, холън, Стояне,
хай да си Станка дадеме
стига е Станка кукувала.
Думали, попридумали го
скришом си Станка сгодили.
Дошло е света неделя
високи е чардаци подляла
подляла Станка, помела
на пътя сметта изхвърля
отдолу се е сватба задала
голяма сватба, болярска.
Станка на батя си вика:
- Я излез, бате, да видиш
каква се е сватба задала
голяма сватба, богатска,
богатска сватба, болярска.
Батя й навън излезе
и като сватбата погледна,
той си на Станка продума:
- Станке ле, сестро Станке ле,
тази е сватба твоята.
Станка на батя си думаше:
- Байно ле, бате Стояне,
като ме, бате, сгодихте
попитахте ли хората,
имотни ли са в селото,
животни ли са с комшиите?
Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, сестро Станке ле,
много са, бате, имотни,
много са, бате, животни,
ала е едно кусура,
че е момчето хем нямо,
хем нямо, бате, хем глухо.
Станка на бати си думаше:
- Байно ле, бате Стояне,
кат си на нива отида
с кого ще си дума продумна,
като си в къщи остана
на кого ще се, бате, оплача?
Доде си Станка издума
сватбари у двора влязоха.
Доде си Станка вчешат,
вчешат и умият,
девет си гребена счупили -
все се е Станка не давала.
Доде си Станка забулят
девет си була скъсала,
десето й було коприна.
Кръстница Станка думаше:
- Станке ле, млада кумичке,
стига си къса булата.
Деветях ти була прощавам
десето було, коприна,
десето було не прощавам!
Отде я зачу момчето,
то си на Станка продума:
- Станке ле, севдо голяма,
стига си къса булата.
Кат зачу Станка таз дума
тогаз се Станка предаде,
да си Станка забулят
и като си на двора излязоха
крина жълтици хвърлиха,
че е момчето продумало,
продумало и прочуло,
кой колкото може да взима.
Че като си село стигнали
свекър накрая седеше,
крина жълтици държеше,
той си на Станка думаше:
- Станке ле, снахо Станке ле,
халал ти струвам, Станке ле,
моето тежко имане,
мойто голямо богатство!
И крина жълтици подаде,
и на Станка ръка целуна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.