* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче -
без майка Станка, без баща.
Че седя Станка, слугува
тъкмо до двайсе години
на брат си Станка, Иванчо.
От съде Станка сакаха -
от девет града граждани,
от девет села селяни.
Нигде я брат й не даде,
а кришом он я годява
за едно момче незнано.
Рано е Станка ранила
и си на брата говори:
- Излезни, братко, излезни,
да видиш мома честита
на друго село да иде!
Иванчо Станки говори:
- Досега скришом биваше,
отсега скришом не бива -
тази е сватба за тебе!
Аз съм те, Станке, бре, годил
за едно момче бегово -
на снага тънко-високо,
на лице бело-червено,
ала е немо и глухо!
Викнала Станка да плаче:
- Убий ме, братко, заколи,
ала ме тамо не давай!
Не ме ли, Боже, остави
на света клето сираче,
та сега да се оженя
за момче немо и глухо!
Нали е Станка праведна,
нему се уши отварят,
ощ му се език отвърза!
Зълви пендари нижеха
и ги на Станка халалват:
- Халал да ти са, Станке ле,
че си пред Бога праведна -
те стана двайсе години,
братова дума не чухме,
ни той пък разбра нашата!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.